Кюстендил |
 |
 |
 |
Град Кюстендил е разположен в югозападната част на България, в южната част на Кюстендилската котловина. Градът се намира в самото подножие на живописната планина Осогово, по двата бряга на река Банщица. Отстоянието между Кюстендил и София е 86 км., като градът е на около 22 км. разстояние от Македония и на около 30 км. от Сърбия.
Градът и околностите му са известни като “овощната градина на България”. Кюстендил е известен балнеологичен курорт и регионален център. Още древните траки а след това и римляните са оценили качествата на минералната вода. Тук през V-ІV век пр.н.е. траките основават селище, а през І век римляните превръщат града в балнеологичен курорт, важен административен, търговски и културен център наречен Улпия Пауталия.
Климатът на курорта е мек, умерено-континентален, с елементи на преходно-средиземноморски. Средната годишна температура е около 10,6° С. Лятото е продължително и топло, зимата — сравнително кратка и не много студена. Есента е по-топла от пролетта.
Районът, в който е разположен градът, се отличава със своята красива и разнообразна природа и плодородна земя. Богат на водни ресурси и има уникални минерални извори, които са най-ценното богатство на града.Лечебните свойства на водата се дължат главно на голямото съдържание на сулфидни елементи и на сероводорода. Водата е бистра, безцветна, със слаб мирис на сероводород. Характеризира се като хипертермална, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, сулфидна, флуорна и силициева.
Показания за лечение:
- дегенеративни ставни заболявания
- заболявания на периферната нервна система
- гинекологични заболявания.
Кюстендил е град, където няма да скучаете от липса на места за посещение. Най-голямата гордост на града е паркът “Хисарлъка”, който сякаш се извисява над Кюстендил. Интерес за туристите представлява намиращата се в природния парк крепостна стена от римско време. Тя се намира на най-високата равнинна част на хълма “ Хисарлъка”, като се предполага, че датира от края на ІV-началото на V в. Интересните конструктивни решения, съчетанието на различните строителни техники и материали, както и разкритите археологически паметници от няколко исторически епохи, определят крепостта на хълма Хисарлъка като паметник на културата с национално значение.
Със същия статут са и римските терми, които се намират в централната част на гр. Кюстендил, в съседство с джамия “ Ахмед бей”. Те са представлявали публична баня от времето ІІ-ІІІ в., като се предполага, че са били част от голям комплекс-асклепион. Всички помещения са снабдени с централна отоплителна инсталация – хипокауст- с колонки и аркадо – сводова система от коридори . Конструкцията на втория вид хипокауст е единствена известна досега в България. Свидетелствата от намерените находки сочат, че подът и стените на залите са били облицовани с мраморни плочи, профилирани корнизи и пиластри. В някои помещения са открити полукръгли ниши и басейни.
В Кюстендил могат да се видят още средновековната църква “Св. Георги” (X-XI в.) в кв. Колуша с уникални стенописи, Пирговата кула (XIV – XV в.), православните храмове “Св. Богородица” (1816), “Св. Димитър”, “Св. Мина”, килийното училище (1849), къщата-музей “Ильо войвода”, паметник и къща-музей на Димитър Пешев, къщата-музей “Емфиеджиева” – постоянна експозиция “Градски бит и култура на населението в Кюстендил от края на 19 и началото на 20 век”. Една от местните забележителности с голямо значение не само в национален мащаб е художествената галерия “Владимир Димитров – Майстора”.
